НаселениеНаселението на Африка е най-бързо нарастващото в света. Според изчисления на ООН, населението на континента се е удвоило между 1982 и 2009 година,а между 1955 и 2009 то се е увеличило 4 пъти.Към края на 2009 г. то вече е било около 1 милиард души.Най-населената страна е Нигерия (160 млн. души), следвана от Египет(ок. 80 милиона) и Етиопия (78 млн. души). Поради по-слабата икономическа и политическа развитост на повечето държави от континента не е възможно да се предостави и обработи точна информация за нуждите на демографската статистика. Най-голямата раждаемост в света е в Нигер - 50,08 раждания на 1 000 души, което съпоставено с около 10 смъртни случая на 1000 души дава раждаемост от близо 40 промила, или 3,66% годишно нарастване на населението.Средното ниво на естественият прираст в относителен израз за континента е около 25 - 30 ‰. Характерна особеност за демографската ситуация на континента е, че от 2000 г. се наблюдават страни с отрицателен естествен прираст - Ботсуана, Република Южна Африка, Свазиленд и Лесото. Това се дължи на високия процент болни от СПИН в тези страни. В Лесото, Ботсуана и Свазиленд продължителността на живота е под 35 години. Континентът е слабо урбанизиран(заселен). Изключения са северноафриканските страни и РЮА. За континента са характерни няколко огромни градове, типичен пример за псевдоурбанизация. Това са многомилионните Кайро, Лагос, Киншаса, Абиджан и др. В Африка се говорят множество местни диалекти, но като втори език навсякъде се използва английски и френски. Средната гъстота е 30 души на квадратен километър. Коренно население на АфрикаТук са посочени основните групи коренно население на АфрикаБантуБанту е наименование (етноним), отнасящо се до над 400 различни етнически групи в Африка, от Камерун до Южна Африка, обединени от общо езиково семейство – езиците банту, и в много случаи от общи обичаи. Черните южноафриканци в различни времена са били официално наричани „банту“ от режима на апартейд. В наши дни в Южна Африка терминът „банту“ вече не се използва за хора. Най-разпространеният и учтив термин е „черни“ и на практика в законодателството и други документи южноафриканското правителство е заменило „банту“ с „черни“. В южноафрикански контекст терминът банту при описване на хора се смята за обиден заради връзката му с апартейда и лингвистичната му конотация е по-силна. Извън Южна Африка обаче той се използва широко за обозначаване на говорещите банту народи. НилотиНилотите са група местни народи в Източна Африка, произхождащи от североизточна Африка в района на река Нил. Включва групи като динка, календжин, луо, масаи, нуер, хима, туркана и тутси. Днес нилотските народи обитават предимно Судан, Кения, Уганда, Сомалия, Египет, Етиопия, Еритрея и Чад.
Произход на нилотите Традиционната етнографска литература твърди, че членовете на тази група произлизат от хамитски и семитски корени. Съвременни генетични изследвания показват, обаче, че те са останки от много старо африканско население, далечно свързано с койсан. Според Underhill et al. (2000), при суданците се установява много виско присъствие на Y-хаплогрупата A (42,5%), най-старата човешка мъжка линия, която се отделя от останалата част на човечеството преди над 100 000 години. По-конкретно, техният A-подклас (A3b2) е специфичен за Източна Африка и показва, че прадедите на нилотите се отделят от прадедите на койсанските народи много отдавна. Други Y-линии показват примеси на афроазиатски (кушитски) населения (17,5% E3b1), пигмеи (15% B), банту, носители на други E-подкласове и семити (останалите ок. 25%).
БербериБерберите (наричани също имазиген, „свободни хора“, ед.ч. амазиг) са етническа група, обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици отафроазиатското езиково семейство. В Северна Африка има между 14 и 25 милиона говорещи берберски езици (виж оценката на броя говорещи), концентрирани главно вМароко и Алжир с по-малки общности на изток до Египет и на юг до Буркина Фасо. Езици,на които берберите общуват помежду си
Техните езици, берберските, образуват клон на афроазиатското езиково семейство, включващ много тясно свързани разновидности, между които кабиле, ташелхит и централноатласки тамазигт. Берберските езици са клон от афроазиатското езиково семейство, т.е. те произлизат от прото-афроазиатския език. На база лингвистичната теория за миграцията най-широко прието от историческите езиковеди (по-специално Игор Дяконов и Кристофър Ерет) е, че той произхожда от Източна Африка не по-рано от преди 12 000 години, въпреки че Александър Милитарьов твърди, че той произхожда от Близкия Изток. Ерет по-точно предлага да се идентифицира Капсийската култура с хора, говорещи езици, които са прародители на берберския и/или чадските езици и смята, че Капсийската култура е донесена от африканския бряг на Червено море. Все още се спори кои клонове на афроазиатския са най-близки до берберския, но повечето езиковеди приемат поне една от семитската и чадската група за негов най-близък сродник в семейството.
Разновидността нобин на нубийския съдържа няколко заемки от берберски, според Беххаус-Герст, което подсказва минало географско разпределение, достигащо по-далеч на югоизток днес.
ПигмеиПигмеи (от гръцки πυγμαίος — „колкото юмрук“, вид джудже в гръцката митология) в антропологията са група от ловци-събирачи, живеещи в екваториалните джунгли, характерно за които е ниският им ръст (средно под 1,5 м). Пигмеите се срещат навсякъде в централна Африка и по-малобройни групи в югоизточна Азия (вж. негрито). Най-добре изучената група са мбутите от джунглите в Итури в Демократична република Конго, които са предмет на изследването „The Forest People“ („Горските хора“) (1962) от Колин Търнбул. Други африкански групи са ака, бабензи, бака, бинга, ефе, туа и уочуа. Поне в Централноафриканската република названието баяка се предпочита пред „пигмеи“, тъй като то се отнася до хората, а не само до ръста им. Пигмеите са по-малки, защото в ранния пубертет те не претърпяват интензивното израстване, което е нормално при повечето хора. Това е приспособяване към околната среда — сравнително по-малки тела са еволюирали независимо и при други видове, освен човека, в резултат на изолация на малки острови или в гъсти гори. Средите, в които праотците на пигмеите са живели, при естествената селекция са били по-благосклонни към намалените телесни размери в продължение на много поколения и днес те преобладават в генния запас. Африканските пигмеи са известни особено с тяхната вокална музика, характеризираща се с плътна полифония, групово изпълнение и импровизация. Симха Аром казва, че нивото на полифонична сложност в пигмейската музика напомня това на европейската арс нова полифония. Повечето пигмейски музикални инструменти са прости и лесно преносими, подходящи за техния традиционно номадски начин на живот. Пигмейските общности са известни (може би романтизирано) с техния егалитаризъм. Те често биват романтично описвани като едновременно утопични и „предмодерни“, като се пропуска това, че те отдавна имат връзки с „модерни“ непигмейски групи (главно банту) като обитатели на близки села, селскостопански собственици, дърводобивни компании, евангелистки мисионери и професионални ловци, посягащи на източниците им на храна. Не е известно африканските пигмеи да имат собствен език. Те говорят езика на обкръжаващите ги непигмейски народи (обикновено банту). Жилищата на пигмеите в Република Конго, точно между градовете Уесо и Покола, по течението на река Санга, са направени от пръчки и листа. Те са много малки и са обзаведени с основни неща като легло и полици, всички от дърво. Тъй като в дъждовната гора през нощта е доста студено, в колибите обикновено постоянно гори малък огън. Пигмеите са се научили да си правят домашен алкохол чрез дистилиране на царевица или други достъпни плодове. Те са много добри ловци. Между азиатските групи са агта и батак във Филипините, семанг на Малайския полуостров и обитателите на Андаманските острови. Някои учени класифицират Homo floresiensis като пигмеи, а не като различен вид човек, но като се има предвид наличната информация за Homo floresiensis и протоколът за именуване на видовете, тази класификация е необичайна. | |
